Мезето е много важно  Начинът, по който възприемаме различните алкохолни

Мезето е доста важно 

Начинът, по който възприемаме другите алкохолни питиета, зависи мощно от храната, която ги съпровожда. Има алкохоли, които наложително изискват „ закуска “, „ мезе “ или „ петишку “ - даже постоянно разнородни и комбинирани. Например, в предишното преди 1917 година едрите московски търговци, „ купците “, посрещали Коледа с тридневна софра – която започвала с водка и 64 типа мезета. А има и такива напитки, които не са изключително капризни в това отношение – да вземем за пример, какво му би трябвало на уискито: няколко бадема и фъстъка, или пък на коняка: два-три шоколадови бонбона.

Ракията е някъде по средата на тези условия. Например, тя може да се пие с леки мезета: зеленчукова салата, маслини, сирене, суджук. Или пък за десерт с плодове, орехи. Също и с кафето след хранене: в западните райони на Испания и в Португалия е всекидневно обядът или вечерята да се завърши с няколко капки ракия в кафето (при това, да не звучи надменно, само че по отношение на качеството на иберийската ракия има много какво да се желае, с извинение).

А в България пък има едно погрешно разбиране: че ракията безусловно би трябвало да се пие студена, надали не ледена . Но следователно много от качествата и спецификата на ароматите ѝ просто се губят. Всъщност, от дълго време е видяно, че ледът единствено прикрива някои от минусите на съответната ракия. Най-удачната температура за сервиране на ракията е по принцип сред 15 и 20 градуса. Специално по-дълго отлежалата се случва да бъде сервирана и при 27-28 градуса, изключително сливовата – когато на тази температура се разпростира целият ѝ характерен благоуханен и уханен букет.

Безспорно, най-популярното мезе за ракия в България  е шопската салата – както се носи мълвата, изобретена като комбиниране в някое от заведенията на „ Балкантурист “ през 1960-те години. Но „ най-популярно мезе “ не значи наложително, безусловно или само мезе. Ракията е широкообхватна напитка с цялостен комплекс аромати, ухания и усети – което значи, че може, надлежно, да бъде съчетавана с най-различни съпътстващи закуски.

По-известните съчетания са следните:
гроздова с шопска салата; сливова с месо (колбаси, шунка); дюлева с кашкавал; крушова със саламурено сирене; кайсиева със салата марули и саламурено сирене.
Твърде значимо е и по кое време тъкмо ракията ще бъде непосредствено включена в самия развой на консумирането. Някои типове ракия са удачно решение като начален, по този начин да се каже, започващ аперитив на трапезата: крушова, кайсиева, малинова; прекомерно постоянно за аперитив се сервира класическата гроздова „ каменарка “ с шопска салата. Мнозина познавачи пък нормално оставят сливовата като основна ракия-придружител на главното ядене чак до десерта.

Обикновено се счита, че отлежалата ракия е по-добра о т свежата, неотлежала. Разбира се, за избрани концентрати като коняк, арманяк или уиски това е годно. Но се случва и свежата ракия да се издигне до висотите на неповторимите ухания и аромати – изключително това се отнася за крушовата (т. нар. „ вилямовка “, т е. от круша вид „ Уилямс “), при която се подчертава на пресния и пресен мирис на напитката, а не толкоз на отлежаването.

Кога и в кой сезон се пие ракията?

За доста хора, волно или несъзнателно, е останала визията, че ракията е зимно пиво – може би, тъй като постоянно отлежава в дъбови бъчви, в подземия, свързани с студ, а от самото пиво се получава чувство за топлота и съгряване, пише actualno.com. За други пък е таман противоположното: за тях пък това си е чисто лятна напитка, тъй като е обвързвана със зеленчукови салати, втурване на бутилката за охлаждане в студен и леден бунар, изстудена бъклица и впрочем обичайни реквизити и аксесоари.

Изводът е повече от явен: ракията е универсално-сезонна напитка, която може да се пие когато и да е на годината.